Тиквите, независимо дали ще ги сложим в категорията плод или зеленчук, са си все тикви и като дойде изборна есен, завземат предизборните пазари. Някои траят чак до пролетта и затова познаването им е важно.
Скупчването на няколко празника: Денят на народните будители, местните избори и Хелоуин, на фона на сезона на тиквите, предизвика асоциации с български привкус и няколко значими будителски въпроса:
Как се избират тикви? За каква цел се избират тиквите? С какви тикви разполагаме? В какво може да вложим съдържанието на тиквите? С каква кора и каква същина тиквите са по-вкусни? Въобще, как трябва да се избират тикви?
Време е будителите да разясняват активно принципите и методите за подбор на тиквите, които стават за нещо, както и за какво се използват. Защото за тиквите се плаща. Малко останаха онези, които сами си ги отглеждат, но и те ги продават.

Все пак, накратко:
Ето няколко обективни метода за определяне на качествата на тиквата, които правят вкуса на печената тиква или тиквения продукт с качествена разлика на блудкав или плътен:
Тиква не се избира на външен вид, а на тежест, заради съдържанието. Има значение и колко е куха, макар големината да е впечатляваща. Още по-добре е и когато семките стават за ядене, защото е всеизвестно колко са полезни. Цвета на кората подсказва на пръв поглед съдържанието и големи изненади обикновено няма. Но само експертите могат да си позволят само от пръв поглед да определят коя тиква става и коя не, за какво става и какво от нея не става.
Останалите трябва да се образоваме за да си пестим парите, изхарчени за кофти тикви, както и усилията за отнасянето им вкъщи. При такава хамалогия, каквато тиква си изберем, такава ще си я носим вкъщи.
Ако ги разпределим по цвят в България разполагаме с два основни вида тикви от по-голям мащаб. Но те все са си тикви. Останалите са кратуни и не стават за ядене. Ползваме ги като празни съдове. Чужбинските са основно за декорация и ни помагат да се чувстваме европейци.
Понякога пренебрегваме малки тикви с плътност, съдържание и вкус, които дават добър резултат, както печени, така и на тиквеник. Никак не е изключено такава тиква да се окаже, че ни е по-на сметка, защото е по-икономична. Познавачите знаят, че в такива тикви няма много вода и резултатът не се разводнява.
От тикви винаги има какво да се направи.
Едните по природа са по-плътни и разчитат на естествения си вкус – т.нар. печени тикви, но не са най-разпространени. Другите са суровина.
От вторите имаме два национални продукта.
Позабравените, но останали в употреба, като напомняне за етническа принадлежност, възсладки рачели – отвън хрупкави а отвътре меки. За онези, които не ги консумират в ограничени количества са много вредни.
Няма да пренебрегнем тиквениците. И те стават, но резултатът от тях е по-малко полезен (заради глутеновите бели кори), макар и апетитен. Те представляват много обработен и ъпгрейднат продукт на тиквата. Добавяме им орехи, стафиди, и повечко захар. Без последните, тиквеникът не струва, особено когато тиквата е забележимо безвкусна. Затова хитрите домакини понякога слагат едва забележимо количество тиква, за сметка на другите съставки. Друг път, готвач, който няма отношение към клиентите си, подло смесва различни сортове тикви, и естествено, качеството на тиквеника страда. Въобще и с тиквите шашми всякакви. Знаем, че много тиквеници не си признават от каква тиква са направени, но вкусът може да ни наведе на мисълта за един или друг вид от изброените по-горе.
А сега да влезем в дълбочината на тиквената кухина.

Макар и скрити от погледа семките на тиквата са много важни. Има юзърфрендли, които човек чопли с удоволствие не само един сезон, но и по-дълго време. Това води до ползи за здравето. Някои семки, обаче, са толкова трудно разчленими и претенциозни, че освен да ти застават между зъбите, за друго не стават. Чат-пат ядките им стават за ядене. Но противно на общото схващане колко е полезно тиквеното семе, хората не си правят труда да упорстват да извлекат вкус. Естествената им приложимост се изгубва на боклука.
Българският език благосклонно е обогатил метафорично тиквата и прилежащите и атрибути,
Онези от вас, които най-често общуват на шльокавица, може да прочетат написаното със специално насочено внимание към приноса и значението на понятията свързани с тиквената изборност.
На избрани тикви се гравира имидж. На по-добре оформените и издути, поради по-обширните кухини, обикновено им се втъква светлина, за да ви плашат и показват, че с тиквите шега не бива, както с политиците.
Изборът на цвят често е елементарно политическо решение, базирано на предположения и очаквания.
Семките предполагат някои качества, които ги правят възможни за усвояване, както и идеите за бъдещо развитие.
Кухото си е кухо. Човек поне трябва да се информира в какви пропорции е то към смислената плътност.
Тиквеникът също си е тиквеник (и у дома, и на избори, на улицата, че и по медиите).
Рачелът става и за предизборни обещания. Твърдостта на парчетата, обаче, е само привидна и се постига с химия.
А за зелките ще си говорим друг път!
